История

“Ран Босилек” е училище приемник на Първа прогимназия “Радион Умников”, открита през 1891 г. Наред със знанията учителите преподават на своите възпитаници любов към музиката, танците, песните, българското слово и те се превръщат в малки творци. В умниковото училище се създава първият детски училищен театър с ръководител Елена Кръстьо Сарафова. Пиесите се изнасят в Драматичния театър. Хоровото изкуство се развива от учителя Величко Мянков и диригента Стефан Гръблев.

През 1967 г. учители и ученици влизат в нова сграда в кв. “Камъка”. Новото училище приема името на вълшебника от приказния свят на детството - Ран Босилек. И деца, и учители имат амбиция да докажат, че не само ще продължат традициите на старото училище, но и ще създадат нещо ново. Непрекъснатото допълване на учебния процес с нови художествено-творчески дейности извисява авторитета на училището и то се налага като водещо в региона и страната, като модел за организация на цялостен учебно-възпитателен процес.

Внедрени са нови технологии и методи на преподаване, които улесняват усвояването на материала и създават мотивираща учебна среда. Образователна среда: ОУ "Ран Босилек" разполага с модернизирани класни стаи, добре оборудвани кабинети и съвременни технологични ресурси, които допринасят за ефективното преподаване и усвояване на знанията. Училището също така предлага богата гама от извънкласни занимания, които помагат на учениците да развиват своите таланти и интереси.

Патрон на училището:

Ран Босилек е псевдоним на писателя, чието истинско име е Генчо Негенцов. Роден на 26 септември 1886 г. в Габрово, той има доста нерадостно детство, защото баща му - опълченец от Руско-турската освободителна война - умира, когато той е едва петгодишен. Писателят завършва известната Априловска гимназия в родния си град през 1904 година, след което за кратко работи като учител. Именно за своите ученици той написва първото си детско стихотворение "На косичка", публикувано в сп. "Светулка" през 1906 г. Образованието му продължава в София, където следва право и славянска филология в Софийския университет. През 1916 г. Ран Босилек завършва право с докторат в Брюксел, Белгия и започва работа като адвокат, но открива своето истинско призвание в писането за деца. В Белгия от носталгия към дома и към близките си пише "Я кажи ми, облаче ле, бяло", което се превърна в символ на българските емигранти.

Дълги години работи като редактор - първо на списание "Светулка", след това на вестник "Врабче" и списание "Детска радост", което е едно от най-популярните детски издания в България по това време.

Приносът на Ран Босилек към развитието на българската детска литература е огромен - той е сред създателите на художествено оформената детска книга в България и едва ли има българин, който да не е чел "Косе-Босе", "Палави ръчички", "Родна стряха", "Патиланско царство", "Родна реч". Той е първият, който въвежда в българската литература римуваната проза.

Ран Босилек умира на 8 октомври 1958 г. в София.

Родна стряха

Бяла, спретната къщурка,
две липи отпред.
Тука майчина милувка
сетих най-напред.

Тука, под липите стари
не веднъж играх;
тука с весели другари
скачах и се смях...

Къщичке на дните злати,
кът свиден и мил!
И за царските палати
не бих те сменил!

Ran Bosilek's portrait
Cookies