Събития

ПО ПЪТИЩАТА НА БЪЛГАРИЯ – ПЪТЕШЕСТВИЕ, КОЕТО ОСТАВА В СЪРЦЕТО

На 14.01.2026 г. имах щастието да преживея едно истински вълнуващо и запомнящо се пътешествие из нашата родина България, благодарение на учениците от 4. „а“ клас и техния класен ръководител г-жа Радостина Върбанова, които ме поканиха да бъда част от техния учебен час, посветен на нашата родина България и нейните забележителни големи градове. Още с първите минути в класната стая усетих, че това няма да бъде обикновен урок, а пътуване, изпълнено с дух, знание и любов към родината.

Пътешествието ни започна с виртуална обиколка из Южна България като преговор и изпълнение на домашната работа. С увереност и въодушевление четвъртокласниците ме поведоха към големите градове в южната част на страната, споделяйки наученото и своите лични впечатления от семейни пътувания и почивки.

Бургас оживя в разказите им като град на морето, птиците и свободния дух – със своето международно летище, морска и железопътна гара, големия Бургаски залив, Виа Понтика и красивата Морска градина, а Пловдив се разкри пред нас като древен град с хилядолетна история чрез Античния театър, Римския стадион, Епископската базилика и хълма Бунарджик.

Стара Загора ни посрещна като град на паметта и бъдещето – един от най-древните градове в Европа, носил през вековете имената Берое, Августа Траяна, Иринополис, Боруй, Верея, Ески Загра, Железник и Стара Загора.

Като мой роден град не можах да устоя на изкушението да допълня разказа с няколко любопитни факта. Берое е основан преди около 2500 години, а през 106 г. император Траян го превръща в Августа Траяна – втори по значение град в провинция Тракия, който в продължение на повече от век сече свои собствени монети.

Сред най-драматичните страници в историята на града остава Старозагорското клане от 19 юли 1877 г., когато Стара Загора е напълно унищожена, но възкръсва след Освобождението по модерния градоустройствен план на архитект Лубор Байер.

Днес Стара Загора е модерен, образователен и индустриален център, дом на Тракийския университет, десетки училища, големи предприятия, културни институции и забележителности като Античния форум „Августа Траяна“, Музея „Неолитни жилища“, Държавната опера, Мемориалния комплекс „Бранителите на Стара Загора“, парк „Аязмото“ и Астрономическата обсерватория „Юрий Гагарин“.

Това е градът в сърцето ми – със своите древни имена, своята трагична, но героична история и своя съвременен облик на духовен, образователен и културен център.

След това нашето пътешествие естествено и плавно премина към новата тема за големите градове на Северна България и именно тук учениците истински заблестяха със своята активност и любознателност. Те с лекота разпознаваха снимки от различни градове, разказваха къде са били със семействата си, споделяха преживявания и допълваха отговорите си, сякаш заедно подреждаха пъстра карта на северната част на страната. В думите им оживяваха Велико Търново и неговата величествена крепост Царевец, калдъръмените улички на Самоводската чаршия и духът на старата българска столица, както и Русе със своя красив дунавски кей и елегантна европейска архитектура, която носи усещане за култура и история.

С особено вълнение децата говореха за Плевен и Панорамата „Плевенска епопея 1877 г.“, чрез която отново преживяваха героичните моменти от Освободителната война, а разказите им бяха изпълнени с уважение към подвига на предците ни. Варна – морската столица на България – зае своето специално място в представите им с широките си плажове, красивата Морска градина, делфинариума, Римските терми и внушителния Аспарухов мост.

Най-впечатляващо беше, че децата не просто изреждаха факти, а ги свързваха със свои лични семейни спомени, преживявания и емоции, което превърна часа в истинско живо пътуване из Северна България – пътуване не само по карта, а и със сърце. Работейки по групи, те обсъждаха, търсеха, сверяваха с картата и с желание представяха своите отговори, показвайки, че умеят да мислят, да си помагат и да откриват богатството на България заедно.

В края на часа чрез играта „Дневникът на пътешественика“ учениците затвърдиха наученото, като попълваха работни листове, специално подбрани от г-жа Върбанова, и по убедителен начин показаха, че пътешествията им из Северна и Южна България са се превърнали в истинско знание, личен опит и скъп спомен.

Преди да се разделим г-жа Радостина Върбанова постави на учениците задача, която продължава пътешествието извън класната стая – всеки четвъртокласник да опише своя роден град, неговото географско положение, природни особености, история и културни забележителности, да открие първото му име, легендите за неговото възникване и причините, поради които този град заема важно място в развитието на България. Това не беше просто домашна работа, а покана към децата да погледнат родното си място с нови очи и с уважение към неговото минало и настояще.

Към тази задача аз добавих и своето лично предизвикателство – учениците да превърнат своите знания и открития в малка книжка, озаглавена „Моето Габрово“, разказана през техните очи, с думи, рисунки и въображение. Убедена съм, че обичта им към родния град ще ги вдъхнови да създадат истински малки съкровища, в които ще оживеят историята, хората, улиците и духът на Габрово. След приключването на проекта на 1 март 2026г. техните книжки ще бъдат изложени във фоайето на училището, а всеки ученик ще получи грамота за труда, усърдието и желанието си да прослави родния си град. Това ще бъде още едно красиво доказателство, че когато децата учат с любов и със смисъл, знанието се превръща в гордост и жива памет.

Този час не беше просто урок по „Човекът и обществото“ – той беше истински урок по родолюбие, признателност и вдъхновение. 

Професионализмът на г-жа Радостина Върбанова се усещаше във всеки миг, а в очите и думите на децата виждах не просто знания за миналото, настоящето и бъдещето, а искрена обич към България. Четвъртокласниците ми подариха най-ценното – увереността, че нашата родина е в добри, чисти и вдъхновени ръце.

Гордея се с вас, момчета и момичета! Вие показахте, че носите в сърцата си историята, красотата и духа на България. Вярвам, че пътищата, по които ще вървите, винаги ще ви водят към светли хоризонти, към знание, достойнство и любов към родината.