Събития

Времето е странна мярка. То не се вижда, не се докосва, а въпреки това ни оформя. Измерваме го с часове и минути, но истинската му стойност се познава по следите, които оставяме – в умовете, в сърцата, в спомените на децата. Времето не е просто движение на стрелки, а промяна, израстване и смисъл. И ако има нещо, което си струва да оставим след себе си, то е знание, вдъхновение и увереност, че всяка минута може да бъде превърната в откритие.

С това усещане прекрачих прага на занималнята на ГЦОУД IIБ и ГЦОУД IIВ клас на 16 януари. Като директор, но преди всичко като човек, който вярва в силата на добрия урок, имах удоволствието да наблюдавам самоподготовка по математика, превърната в истинско пътешествие във времето. В дейностите по самоподготовка заедно с мен присъства и г-жа Даниела Иванова Казанджиева – главен учител в начален етап и класен ръководител на II „Б“ клас. Тя е доказан професионалист с дългогодишен опит, висока педагогическа култура и отговорно отношение към учебно-възпитателния процес. Отличава се с умение за работа с деца, прилагане на съвременни образователни подходи и създаване на спокойна, подкрепяща и мотивираща учебна среда. Под умелото ръководство на Росица Николова Иванова – старши учител в ГЦОУД IIБ клас, и Антония Радославова Ямалиева – старши учител в ГЦОУД IIВ клас, темата „Денонощие. Час. Минута“ оживя пред очите на децата. Това не беше обикновена самоподготовка, а бинарно преживяване, в което знанието се преживяваше, а не просто усвояваше.

Всичко започна символично – по стъпките на времето. С въпроса как хората са измервали времето в миналото, учениците направиха скок назад през вековете. Образователният филм „Полет над Габрово“ отвори прозорец към историята, а разговорът за часовниковите кули в Габрово, Етъра и Трявна създаде усещане за връзка между място, време и памет. Подреждайки пъзели на тези кули, децата неусетно подреждаха и собственото си разбиране за ритъма на денонощието.

Историята на слънчевия часовник ги отведе още по-далеч – в древността, когато слънцето е било най-точният измерител. А после – рязък, вълнуващ преход към днес, към „тайната кутия“, която събуди любопитството и съревнователния дух. В нея времето беше скрито под различни форми – будилник, джобен часовник, пясъчен часовник, таймер. Всяка правилно решена задача беше ключ, всяко отворено капаче – малко открито съкровище.

Гатанките за часовника, часовете и минутите внесоха поезия и усмивки. „Без уста говори, без крака върви…“ – и децата вече знаеха, че времето може да „говори“, ако умееш да го слушаш. Така естествено се припомниха знанията от първи клас, а новото – връзката 1 час = 60 минути – се превърна от абстракция в ясно осъзната истина.

Особено впечатляваща беше практическата работа с изработените от учениците модели на часовници. Те показваха с гордост в колко часа стават, тръгват за училище, започва първият учебен час и кога идва времето за сън. В тези малки жестове се виждаше голямото – умението да свържеш математиката със собствения си живот.

Домашната работа не беше просто проверка, а още една възможност за самостоятелност и увереност. А образователната игра „Жив часовник“ превърна класната стая в динамично пространство, където екипите мислеха, спореха, подреждаха и се радваха на успеха си заедноКулминацията дойде в работилницата за изработване на слънчев часовник. Картонените чинийки, моливите и пластилинът се превърнаха в мост между минало и настояще, между знание и творчество. А в края – картата за самооценка. Един тих, но много важен момент, в който всяко дете се вгледа в себе си и отбеляза: знам, мога, старая се.

Този час по самоподготовка беше повече от урок по математика. Той беше урок по живот във времето – за реда, за отговорността, за работата в екип и за радостта от наученото. Видях мотивирани деца, уверени учители и една учебна среда, в която всяка минута има смисъл.

И ако времето наистина се измерва със следите, които оставяме, то на 16 януари в ГЦОУД IIБ и IIВ клас бяха оставени прекрасни следи – следи от знание, вдъхновение и професионализъм. Благодаря от сърце на децата от IIБ и IIВ клас за любопитството, активността и радостта, с които превърнаха всяка минута в откритие. Със своята енергия, въпроси и усмивки те доказаха, че ученето може да бъде истинско приключение.

Изказвам искрена признателност и към г-жа Росица Николова Иванова и г-жа Антония Радославова Ямалиева за професионализма, вдъхновението и всеотдайността, с които водят децата по пътя на знанието и им помагат да растат уверени, мислещи и отговорни личности.