Събития

„Да си първокласник – то не е шега!“

Не е случайно, че се казва: всичко първо е красиво. Поредното ми вълнуващо посещение като директор ме отведе в I „А“ клас – там, където първите стъпки в знанието се правят с широко отворени очи, трепет и неподправена радост.

Прекрачвайки прага на класната стая, усетих онази особена атмосфера, характерна само за първокласниците – вълнение, очакване и желание да покажат колко много вече знаят.

Урокът по математика, който наблюдавах, надхвърли рамките на стандартното учебно занятие.

Часът беше истинска приказка – преживяване, в което математиката се превърна в кулинарно изкушение. Под формата на рецепта за сладкиш първокласниците сравняваха количества, измерваха продукти, събираха и изваждаха, решаваха логически задачи и подреждаха стъпките на приготвянето с точност и усмивка.

Всяка съставка имаше своята стойност, всяка мярка – смисъл, а всяка задача – вкус на успех.

В този необичаен „рецептурник“ числата оживяваха, превръщаха се в част от реалния свят, а ученето – в игра, мислене и радост.

Децата не просто решаваха задачи – те създаваха, мислеха, изчисляваха и откриваха, че математиката може да бъде топла, ароматна и истински близка до живота.

Темата „Едноцифрени и двуцифрени числа“ беше поднесена по изключително достъпен, интерактивен и практически ориентиран начин.

Децата уверено разпознаваха, назоваваха, сравняваха и подреждаха числа, работеха самостоятелно и в екип, демонстрираха логическо мислене, концентрация и увереност. Всяка задача беше внимателно подбрана, за да развива не само математически умения, но и комуникация, взаимопомощ и отговорност.

Учениците изпълняваха с лекота задачите на новата интерактивна дъска, надпреварваха се да отговарят, вдигаха ръце с нетърпение и увереност, радваха се на всеки правилен отговор и на успехите на своите съученици.

В очите им се четеше желание да участват, да покажат какво знаят и да бъдат част от общия успех на класа.

Работеха със съсредоточеност и радост, без страх от грешка, защото бяха насърчавани да мислят, да опитват и да вярват в себе си.

Часът премина в дух на игра, сътрудничество и позитивна конкуренция, в която всяко дете имаше своето място и момент на изява.

Зад този добре структуриран, жив и вдъхновяващ час стои г-жа Петя Николова Генчева – учител в I „А“ клас – човек, отдаден денонощно на своята работа, професионалист без умора, творец във всяка минута. Учител, който не просто преподава, а вплита живота в уроците си.

Жена, в чийто дом и в два часа през нощта ухае на прясно изпечени здравословни мъфини, защото техните съставки са част от днешните математически задачи.

Това е учител, който мисли за децата си непрекъснато – с въображение, сърце и безкрайна енергия.

В часа бяха използвани разнообразни интерактивни, игрови и нагледно-практически методи, съвременни образователни платформи и средства, които направиха ученето интересно и смислено. Всяко дете беше включено, насърчено и подкрепено, а класната стая – пространство на сигурност, доверие и радост от успеха.

Изказвам своята искрена благодарност и признание към г-жа Петя Николова Генчева за всеотдайността, професионализма и любовта, с които води своите първокласници по пътя на знанието.

А към вас, скъпи деца от I „А“ клас, се обръщам с пожелание да бъдете още по-добри, още по-старателни и послушни, да успявате и да вървите напред водени от своята учителка, която вярва във вас и ви показва, че ученето може да бъде красиво приключение.

Пазете любопитството си, радвайте се на успехите си и не забравяйте – първите стъпки са най-важните.

А изненадата за добре свършената математическа работа беше повече от сладка!

След като задачите бяха решени, числата – подредени, а усмивките – преброени, дойде ред и на почерпката по рецептата от часа.

Мъфините – същите онези, за които първокласниците изчисляваха, сравняваха и измерваха – се оказаха съвсем истински, приготвени лично от учителката през нощта с много обич, търпение и мисъл за всяко дете, с онази специална грижа и внимание, които само истинският учител с голямо сърце може да вложи.

В този момент математиката окончателно се превърна в празник – ароматен, вкусен и незабравим.

Радостта в очите на децата беше най-точното доказателство, че когато знанието е поднесено с въображение и сърце, то оставя сладък спомен и желание за още… задачи!