Събития

ДА СИ СПОМНИМ ЗАРЪКАТА НА НАШИТЕ БАЩИ.

Онази мъдрост, изречена тихо – без назидание, но с тежестта на житейска истина, която остава и ни следва през целия живот.

В ОУ „Ран Босилек“ започваме седмицата с поука за малки и големи – с една вечна народна приказка за напразните надежди „някой друг да оправи положението“, до което често сами сме се довели.

Днес, 26.01.2026 г., посетих учебен час по български език и литература във II „б“ клас с класен ръководител г-жа Даниела Иванова Казанджиева – главен учител в начален етап в ОУ „Ран Босилек“. 

Часът беше посветен на българската народна приказка „Неволята“ – произведение, в което е събрана мъдростта на поколения и което, въпреки времето, остава тревожно актуално и днес.

В хода на урока, под умелото педагогическо майсторство на учителя, учениците сами стигнаха до извода, че „Неволята“ е битова народна приказка, която говори за труда, отношенията в семейството и възпитанието, както и за уменията и вътрешната сила, които човек изгражда чрез правилни напътствия и лични усилия. Второкласниците постепенно и осъзнато достигнаха до разбирането, че макар да е позната на поколения българи, приказката не губи своята актуалност – напротив, в днешно време звучи още по-необходимо. Те осмислиха поуката, че неволята учи – че всеки от нас да носи отговорност за изборите си и че спасението не идва отвън, а се ражда отвътре. „Неволята“ ни връща към простата, но често забравяна истина, че човек трябва сам да поеме ангажимент за своя живот.

Героите от приказката раздвижиха мислите и чувствата на децата, като ги накараха да осмислят житейските трудности и да заемат ясна морална позиция срещу мързела, бездействието и склонността към оправдания. Още от първите минути на часа се усети особена тишина и внимание – онази вътрешна концентрация, която показва, че децата не просто слушат, а преживяват.

Чрез умело подбрани методи – беседа, асоциативно мислене, четене с разбиране, ролеви игри, работа по станции, метод „Мисли – сподели – обсъди“ и рефлексия чрез символи – учениците не изучаваха текста механично, а го осмисляха дълбоко. Те се поставяха на мястото на героите, усещаха техните колебания, страхове и избори и откриваха как трудът постепенно измества бездействието, а надеждата се ражда от личното усилие.

Приказката отвори пространство за дълбок разговор за човешката отговорност. Второкласниците с неподправена искреност стигнаха до извода, че неволята не идва сама, а често е резултат от отлагане, пасивност и очакване някой друг да поеме онова, което човек сам трябва да извърши. Техните отговори бяха логични, смислени и морално издържани, показващи способност да се разграничава правилното от удобното – умение, ценно не само в детска, но и в зряла възраст.

Особено въздействащо беше извеждането на поуката като огледало на съвременното общество. В свят, в който често се говори за трудности, но по-рядко за лична отговорност, задължения, народната приказка прозвуча като тих, но категоричен укор. 

Тя напомни, че оплакването не променя действителността, а действието я преобразява; че помощта идва тогава, когато човек първо е помогнал сам на себе си; че трудът е ценност, а не тежест.

Вплетените народни мъдрости превърнаха часа в мост между миналото и настоящето. Учениците осъзнаха, че приказките не са просто истории от стари времена, а съкровищница от житейски уроци, които и днес ни учат как да бъдем по-отговорни, по-смислени и по-човечни. Народната мъдрост не остарява – тя просто чака да бъде чута и приложена.

Финалът на часа беше наситен с тиха, дълбока емоция. Попълването на картите за самооценка се превърна във вътрешен разговор на всяко дете със самото себе си – какво е разбрало, как се е почувствало и какво би направило по различен начин. Това показа, че урокът е оставил следа не само в знанията, но и в ценностната система на учениците.

Работата на г-жа Даниела Иванова Казанджиева заслужава изключително висока оценка. С професионализъм, човечност и дълбоко разбиране за мисията на учителя тя превърна учебния час в истинска среща с живота – урок, който изгражда не само умения, а и характер.

Изводът е ясен – „Неволята“ не е просто приказка за деца, а огледало за всички нас.

Благодаря, г-жо Казанджиева.

Благодаря ви, мили второкласници.

ПОНЯКОГА НАЙ-ГОЛЕМИТЕ УРОЦИ ИДВАТ ТИХО – ЧРЕЗ ПРИКАЗКА, ЧРЕЗ ДЕТЕ, ЧРЕЗ СПОМЕНА ЗА БАЩИНАТА ЗАРЪКА. И АКО СЕ ОСМЕЛИМ ДА ГИ ЧУЕМ, НЕВОЛЯТА ПРЕСТАВА ДА БЪДЕ СЪДБА И СЕ ПРЕВРЪЩА В ПЪТ.