Събития

КОГАТО ТРЕТОКЛАСНИЦИТЕ СТАВАТ ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ: STEM УРОК ЗА ТАЙНИТЕ НА ОЦЕЛЯВАНЕТО

Един различен учебен час, в който науката оживя, знанието се превърна в откритие, а любопитството водеше всяка стъпка. В този практически насочен STEM урок учениците изследваха приспособленията на животните и чрез наблюдение, опит и анализ откриха как структурата на тялото и поведението им помагат да оцеляват в различни среди – от ледените полета до горещите пустини.

Днес, 28.01.2026 г., в този невероятно слънчев зимен ден, имах удоволствието и честта, в качеството си на директор, да бъда гост в едно истински „патиланско“ училище – място, където знанието не се преподава, а се преживява. Посетих учениците от 3. клас с класен ръководител г-жа Михаела Йорданова Аджова – млад, амбициозен и вдъхновяващ учител, който с лекота превръща учебния час в приключение.

Още с първите минути стана ясно, че това няма да бъде обикновен учебен час. Класната стая се преобрази в научна лаборатория, а децата – в истински изследователи, готови да откриват тайните на природата. С блеснали очи и нетърпение те приеха предизвикателството да докажат, че знанието не е просто текст в учебника, а нещо, което можеш да видиш, пипнеш и разбереш чрез опит.

Часът започна непринудено – с разговор, който плавно върна учениците към вече наученото. Децата уверено разказваха за животни и растения, приспособени към студ и горещина, а отговорите им показваха не просто заучени факти, а истинско разбиране. Усети се онази спокойна увереност, която се появява, когато учителят е успял да създаде среда на доверие и любопитство.

Малко по-късно вниманието на всички беше приковано към екрана – видеото за бялата мечка не беше просто филмче, а повод за размисъл и въпроси. „Защо е бяла?“, „Как оцелява в ледения студ?“, „От какво има нужда, за да живее?“ – въпроси, на които децата сами търсеха отговори. С лекота и усмивка г-жа Аджова насочваше разговора, без да отнема радостта от откриването.

Най-вълнуващият и запомнящ се момент в часа настъпи, когато теорията „слезе“ от екрана и учебника право на чиновете – в реален опит, който буквално накара децата да възкликнат: „Ахааа, затова!“

След като изгледаха видеото за бялата мечка и обсъдиха колко мазнини ѝ трябват, за да се пази от студа, г-жа Аджова не остави разговора само на ниво „разказ“. С усмивка каза на учениците, че истинските изследователи не вярват на думи, а търсят доказателство. И тогава извади подготвените материали.

На една маса отпред вече ги чакаше „лабораторията“: контейнер/купа с ледена вода, в която се виждаха парчета лед, така че студът не беше „по условие“, а реален – онзи студ, който кара кожата да настръхне още щом се приближиш. До него имаше тънки гумени ръкавици (за да не се мокри ръката) и една на пръв поглед странна „научна“ вещ – торба, пълна с дебел слой кокосово масло, приготвена така, че да може ръката да се обвие плътно, сякаш втора кожа.

Първо, г-жа Аджова попита децата каква е хипотезата – дали мазнината наистина пази от студа. Те предложиха предположения и се съгласиха, че най-логичното е: „Мазнината спира студа и не го пуска към тялото.“ И започна доказването.

Посочени ученици - „главни изследователи“ – сложиха тънките ръкавици и внимателно потопиха ръцете си в ледената вода. В класната стая настъпи онова сладко напрежение, когато всички гледат само едно нещо. След няколко секунди реакцията беше мигновена: децата с широки очи казаха, че е много студено, че водата „щипе“ и че усещането не е приятно. Други веднага започнаха да коментират: „Ето, така е и при мечката!“, „Тя как издържа?!“

Точно тогава дойде ключовият момент. След първото потапяне учениците извадиха ръцете си от ледената вода, а учителката им подаде торбичката с кокосово масло и обясни, че това е нашата „подкожна мазнина“, която ще превърнем в „мазна ръкавица“. С нетърпение децата пожелаха да се включат в експеримента. Те поставиха ръцете си в ръкавици, след което ги пъхнаха в торбичката с мазнина, която обви плътно ръката отвън – като истински защитен слой.

Последва второто потапяне.

Същата ръка, в същата ледена вода, но вече „облечена“ в мазния слой. Всички брояха секундите, наблюдаваха внимателно лицата на учениците и очакваха реакцията.

Тя дойде – но беше съвсем различна.

Вместо рязко отдръпване и усещане за „щипене“, децата споделиха, че чувстват само лек хлад, но не и пронизващия студ от първия опит. Разликата беше осезаема и ясно осъзната. „Мазнината ме пази!“ – прозвуча като истински научен извод, направен с увереност и вълнение.

Именно тук се случи най-важното – децата не просто чуха, че бялата мечка има подкожна мазнина, а я „усетиха“ на практика. Те разбраха с тялото си разликата между:

• прякото въздействие на студа и

• студа, който не може да „пробие“ защитния слой.

Г-жа Аджова внимателно насочи разговора към извода, че този мазен слой действа като термоизолатор – не позволява на студа да преминава лесно към тялото. Именно по този начин бялата мечка може да плува в ледени води и да живее в сурови климатични условия, без телесната ѝ температура да спада опасно.

Очите на децата светеха, защото това вече не беше просто урок по „Човекът и природата“, а откритие, направено от самите тях. Те с лекота направиха връзката: козина + подкожна мазнина = защита. Уверено и с ентусиазъм стигнаха до заключението: „Ето защо бялата мечка оцелява в ледения студ!“ Радостта от откритието беше искрена и заразителна.

Това беше моментът, в който науката се превърна в преживяване – а преживяното знание остава завинаги.

Пътешествието продължи от ледовете на Севера към пясъците на пустинята. Камилата се превърна в новия герой на часа, а чрез схеми, въпроси и отговори постепенно се изгради цялостният образ на животно, съвършено приспособено към жегата и сушата. Децата с лекота откриваха връзката между средата на живот, външния вид и необходимите приспособления.

Истинска емоция предизвика и играта „Лов на невидими квадратчета“, в която учениците чрез състезателен дух и активно участие сами доказаха колко важна е защитната окраска за оцеляването. Тук нямаше грешни отговори – имаше мислещи третокласници, които анализираха, сравняваха и правеха логични изводи.

До края на часа по „Човекът и природата“ не усетих как е минало времето. В класната стая цареше удовлетворение – от добре свършената работа, от споделеното знание и от усещането, че ученето е радост. Видях ученици, които вярват в себе си, и млад, амбициозен учител, който вярва в тях.

Тръгнах си с усмивка и с увереността, че когато в едно училище има такива ученици и такива учители, бъдещето е в сигурни ръце. В края на посещението си изказах искрена благодарност на г-жа Аджова за вдъхновяващия урок и на учениците от 3. „В“ клас за ентусиазма, любознателността и активното участие.

Благодаря ви, мили третокласници, за ентусиазма, любознателността и активното участие! С вас ученето е радост и приключение.

Благодаря Ви, г-жо Аджова, за вдъхновяващия урок, професионализма и всеотдайността, с които показвате как знанието може да бъде преживяно, осмислено и истински обичано от децата.