Събития

СГЛОБЯВАМЕ МИНАЛОТО - СЪЗДАВАМЕ БЪДЕЩЕТО

Това не беше просто тема на урок.

Това беше преживяване.

Днес, 30.01.2026 г., като директор на ОУ „Ран Босилек“, имах честта да присъствам в час по самоподготовка в ГЦОУД, III „б“ клас, проведен от г-жа Стела Райкова Пенчева – урок, който оставя следа не само в ученическите тетрадки, но и в сърцето.

В детските погледи видях онова чисто любопитство, което не се учи по учебник – очи, които светят, когато историята оживява, когато траки, славяни и прабългари не са просто думи, а герои от пъзел, мисия и личен избор.

Видях радостта от откритието, увереността от вярно подреденото парче и гордостта, че „ние сме българи“.

А нали името българин означава „мъдър, знаещ човек“.

И точно такива деца видях днес – мислещи, търсещи, свързващи миналото с бъдещето.

Часът по самоподготовка беше съвременен, динамичен и вдъхновяващ – дигиталните инструменти се превърнаха в мост към историята, а играта – в път към знанието. Всяка задача носеше смисъл, всяко дете – участие, всяка усмивка – надежда.

Педагогическата идея и организацията на дейността в ГЦОУД бяха изградени като цялостно пътешествие във времето, в което всяко дете имаше своя роля, своя задача и своето малко откритие. Урокът следваше ясна логика, но беше поднесен с лекота, емоция и игрови дух, така че знанието да бъде преживяно, а не просто усвоено.

Още в началото беше създадена спокойна, позитивна и вдъхновяваща атмосфера.

Чрез насочващи въпроси и кратка беседа учениците бяха въведени в преговор на знанията по естествен начин – така, че сами да усетят потребността да „сглобят“ историята. Любопитството им се събуди без усилие, а вниманието им остана будно и ангажирано през цялото време.

Историческото съдържание за траки, славяни и прабългари оживя пред детските очи чрез образи, разказ и диалог. Всяка нова информация беше подкрепена с визуални материали и разговор, които превърнаха фактите в живи картини. Децата не просто слушаха – те разпознаваха, сравняваха, свързваха и откриваха закономерности, изграждайки смислови връзки между миналото и настоящето.

Особено въздействащ беше моментът, в който ученето се превърна в игра и предизвикателство.

Дигиталните пъзели, интерактивните задачи и работата с QR кодове активираха учениците и ги направиха истински участници в процеса.

Всяко подредено изображение носеше радост и удовлетворение, всяка вярна връзка – увереност, а всяка игра – ново знание. Технологиите не изместиха учителя, а се превърнаха в негов естествен съюзник – средство за ангажиране, концентрация и радост от постигнатия успех.

Работата протичаше в различни форми – фронтална, групова и индивидуална, което даде възможност на всяко дете да се включи според своите възможности. Учениците се учеха да си помагат, да се изслушват и да се радват на общия резултат. Всеки имаше пространство да покаже своите умения и да се почувства значим и ценен.

В заключителните моменти децата споделяха какво са научили и кое ги е впечатлило най-силно. Това не беше просто обобщение, а истински момент на осъзнаване – че историята не е далечна и абстрактна, а жива и близка; че принадлежността към България не е даденост, а ценност, която се изгражда с познание, уважение и гордост.

Така дейността в ГЦОУД се превърна в пример за модерно, смислено и емоционално образование, в което миналото е опора, настоящето – преживяване, а бъдещето – осъзната отговорност.

Горда съм, че в нашето училище има учители, които не просто преподават, а възпитават памет, самочувствие и принадлежност.

Горда съм, че имаме деца, които учат историята не наизуст, а със сърце.

Защото когато познаваме миналото си –

бъдещето на България вече е в добри ръце.