Събития

153 ГОДИНИ ОТ ГИБЕЛТА НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ – 153 ГОДИНИ БЕЗСМЪРТИЕ.

„КАКВО ЗНАЕМ И НЕ ЗНАЕМ ЗА ВАСИЛ ЛЕВСКИ“ Е ВЪПРОС, КОЙТО НЕ СПИРА ДА НИ ВРЪЩА КЪМ ЛИЧНОСТТА И ДЕЛОТО НА АПОСТОЛА. ЗАЩОТО ЛЕВСКИ НЕ Е САМО ИСТОРИЧЕСКА ФИГУРА ОТ УЧЕБНИЦИТЕ – ТОЙ Е МОРАЛЕН ОРИЕНТИР, МЯРКА ЗА ЧЕСТНОСТ, СМЕЛОСТ И САМОЖЕРТВА.

ПАМЕТТА НЕ СЕ „ОТБЕЛЯЗВА“ – ТЯ СЕ СЪЗДАВА, ПРЕЖИВЯВА И ПРЕДАВА.

Васил Левски е символ на свободата, смелостта, саможертвата и високия морал – олицетворение на стремежа на българския народ към равноправие, справедливост и независима България. Той остава пример за човек, изцяло отдаден на своята кауза . Личност, превърнала се в неувяхващ образец на доблест, нравствена чистота, силна воля и непоколебима вяра.

Именно този смисъл беше водещ в открития интердисциплинарен урок „История за безсмъртие – памет за Васил Левски“, който като директор на ОУ „Ран Босилек“ – гр. Габрово посетих с искрено вълнение и гордост на 18.02.2026 г.

Още от първите минути се почувствах не просто като гост на учебен час, а като свидетел на събитие, което възпитава и вдъхновява. Това беше урок, в който учениците не възпроизвеждаха знания механично, а ги преживяваха, осмисляха и превръщаха в лична позиция.

Впечатли ме зрелият и професионален подход на колегите – ясна структура, точно формулирани цели и внимателно подбрани методи, които ангажираха всяко дете и превърнаха темата за Апостола в жив разговор за ценностите. Часът беше подготвен и проведен с висок професионализъм от Иван Христов Петров – учител по история и цивилизации и класен ръководител на V. Б клас, Анета Първанова Богданова-Дончева – учител в ГЦОУД V клас, и Антония Радославова Ямалиева – старши учител в ГЦОУД II. В клас.

Урокът беше изграден изцяло интердисциплинарно, обединявайки История и цивилизации, български език и литература, гражданско образование, самоподготовка и краезнание. Това даде възможност личността на Левски да бъде разгледана многопластово – като историческа фигура, като морален идеал и като граждански пример.

Използваните методи стимулираха мислене, емоция и активно участие.

Чрез беседа и насочващи въпроси учениците разсъждаваха върху „безсмъртието“, паметта и ценностите.

В дискусия те аргументирано защитаваха позиция защо Васил Левски е Апостол и какво означава свободата днес. Анализът и съпоставката между художествени и исторически текстове задълбочиха разбирането им за неговия образ, а рециталът и изразителното четене на откъси от творби на Христо Ботев превърнаха часа в силно емоционално преживяване.

Всичко това беше резултат от високото педагогическо майсторство на колегата историк г-н Иван Петров, който с професионална увереност, методическа прецизност и умело насочване на мисълта успя да съчетае знанието с възпитанието. Той водеше урока не просто като преподавател, а като вдъхновител – създавайки атмосфера на уважение, доверие и активност, в която всяко дете се чувстваше значимо и чуто. Със своята компетентност, такт и отдаденост той превърна историческия разказ в жив морален урок, който докосна сърцата и събуди съзнанието на учениците.

Работата по групи с работни листове „Последният ден на свобода“ и „Какво казват за Левски съвременниците му“ насърчи учениците да извличат информация, да правят изводи и да обобщават. Методът „интервю“ – „Какво означава Левски за теб?“ – включи родители и учители и създаде жива връзка между училището и общността. Краеведският елемент, свързан с Габрово и местната памет, придаде допълнителна дълбочина и смисъл.

Професионализмът на г-жа Анета Дончева пролича ясно в нейната прецизна организация, педагогически такт и умението ѝ да създава спокойна и подкрепяща учебна среда. С внимание към всеки детайл и към всяко дете тя допринесе за плавния ритъм на урока и за активното включване на учениците в дейностите. Нейната отдаденост и последователност в работата, съчетани с търпение и човечност, показаха висока степен на професионална зрялост и отговорност.

Със своята ангажираност и усет към възрастовите особености на учениците тя подпомогна осмислянето на темата не само като историческо знание, но и като нравствен урок. Нейният принос беше важна част от цялостната атмосфера на уважение, сътрудничество и смисъл, която превърна часа в истинско възпитателно преживяване. Особено въздействащи бяха съвместният рецитал с откъси от „Хайдути“ и „Обесването на Васил Левски“, превърнал се в момент на тишина, уважение и преклонение, както и обсъждането на завета „Ако спечеля – печеля за цял народ…“, в което учениците показаха, че разбират смисъла на саможертвата и отговорността. „Кръгът на споделяне“ с думите „Аз помня Левски, защото…“ беше най-човешкият и искрен момент, в който всяко дете заяви своята лична причина да помни.

Финалният жест на V. Б клас към II. В клас – сърце с образа на Левски, поднесено като символ на приемственост – беше силно послание, че паметта се предава от поколение на поколение.

Този урок беше ярък пример как училището може да възпитава в дух на родолюбие без излишен патос – с истина, емоция и смисъл. Когато децата говорят за Левски с уважение и осъзнават неговата доблест, нравствена чистота, воля и вяра, тогава сме изпълнили най-важната си мисия – да изграждаме личности и отговорни граждани.

Със своята енергия, организираност и отговорно отношение г-жа Антония Ямалиева допринесе за емоционалната наситеност и плавното протичане на урока, като подкрепяше децата с внимание, търпение и професионална увереност.

Благодаря на колегите за блестящата организация и силното въздействие, което оставиха у учениците. Вашият професионализъм и отдаденост доказват, че паметта не се „отбелязва“ – тя се създава, преживява и предава.

Благодаря сърдечно на учениците от V. Б и II. В клас за достойното участие, старанието и вълнението, с които представиха живота и делото на Васил Левски. С вашите думи и искрени послания доказахте, че паметта за Апостола живее във вас и ще продължи да се предава напред.