Събития

„Път, обвеян с жертвоготовност“ – урок, който се превърна в преживяване.

В залите на Регионален исторически музей – Габрово се проведе урок, който надхвърли рамките на традиционния учебен час и се превърна в истинско духовно събитие.

Като директор на ОУ „Ран Босилек“ имах честта да присъствам на този вдъхновяващ интердисциплинарен урок, изнесен от г-жа Бистра Данкова Кисьова – старши учител по история и цивилизации, заедно с нейните ученици от 5. „В” клас.

Ден: 19.02.2026г.; 14.30 часа.

Сред присъстващите бяха колеги от училището, родители и специалисти от музея – всички обединени от усещането, че ще станат свидетели на нещо специално.

Часът, посветен на делото и саможертвата на Васил Левски, носеше символичното заглавие „Път, обвеян с жертвоготовност“. И действително – това не беше просто урок. Това беше преживяване.

Начало, което запали искрата

Урокът стартира с креативно предизвикателство – кръстословица с имената на български владетели, в чийто диагонал се открои името „Левски“. Още в първите минути учениците бяха провокирани да направят връзка между историческите епохи и да осъзнаят приемствеността в българската държавност и духовност.

Сякаш невидима нишка свърза средновековните владетели с Апостола на свободата – като естествен връх на борбата за национално освобождение.

Мозъчна атака – стъпките към безсмъртието

Следващият етап бе мозъчна атака върху символичен шаблон „стъпка“. Всяко дете трябваше да запише една дума, която свързва с личността на Левски – „свобода“, „смелост“, „жертва“, „вяра“, „равенство“, „родина“.

Един по един учениците поставяха своите „стъпки“ върху магнитното табло и аргументираха избора си. Това бе момент на лично осмисляне, на вътрешен диалог с историята. Всяка дума се превърна в ценност, всяка стъпка – в част от пътя към безсмъртието.

По пътя на Апостола – от Карлово до Голгота

Чрез ученически презентации класът проследи житейския и революционен път на Апостола – от родното му Карлово, през изграждането на вътрешната революционна организация, до трагичната му гибел. Децата не просто представяха факти – те анализираха, обобщаваха, правеха изводи.

Решаваха ребуси, попълваха хронологични линии, съпоставяха събития, търсеха причинно-следствени връзки. Историята оживя чрез активното участие на учениците, чрез тяхното критическо мислене и емоционална ангажираност.

Рециталите, изпълнени с трепет и уважение, придадоха на урока особена тържественост. В думите им звучеше не просто научен текст, а осъзната признателност.

Ко-обучение – модел с бъдеще

Особено впечатляващ бе новаторският подход на ко-обучение – партньорство между учител, ученици, педагози и музейни специалисти. Традиционните методи – беседа, анализ, работа с исторически източници – се съчетаваха органично с иновативни техники: интерактивни задачи, визуални шаблони, презентации, екипна работа.

Това бе живо доказателство, че когато сътрудничеството е в основата на образователния процес, резултатът е вдъхновение. Учениците не бяха пасивни слушатели – те бяха изследователи, презентатори, мислители.

Урок, който оставя следа

Като директор изпитах истинска гордост. Гордост от професионализма на г-жа Кисьова, която с увереност и фин педагогически усет дирижираше всяка част от урока. Гордост от учениците – уверени, подготвени, мотивирани.

Този час показа, че историята не е прашна страница от учебника, а жива памет, пулс на народната съвест и нравствена висота. Тя може да се преподава не просто като хронология от събития, а като изграждане на характер, като ценностна система, като морален ориентир, който формира личности с позиция и отговорност.

„Път, обвеян с жертвоготовност“ не беше разказ за отминали времена. Той беше духовно пътуване. Беше среща с идеали. Беше урок по родолюбие, по гражданска смелост, по човешко достойнство и лична отговорност към бъдещето на България.

И ако трябва да обобщя с една дума – това беше величие.

Величие на духа.

Величие на професионализма.

Величие на образованието.

Това бе урок, изнесен от истински професионалист – историк с мисия. Урок, който доказа, че когато знанието се преплете със сърце, когато методиката срещне вдъхновението, а традицията се обогати с новаторство, се ражда образование от най-висока класа – образование, което оставя следа не само в съзнанието, а и в душата.

В края на този изключителен урок настъпи още един изключително ценен момент – самооценката. С достойнство и зрялост учениците направиха равносметка на наученото, на участието си, на емоциите, които преживяха. Този финален акорд не беше просто формалност, а доказателство за изградени умения за рефлексия, критично мислене и лична отговорност към знанието. Именно там се видя истинската стойност на проведеното ко-обучение.

Именно в тази тиха, но дълбока равносметка пролича най-голямото постижение на урока – раждането на осъзнати личности, които не просто усвояват знания, а ги превръщат в убеждения, характер и вътрешна сила. Това бе моментът, в който образованието надскочи рамките на учебното съдържание и се превърна в изграждане на бъдеще.

Именно там се видя истинската стойност на проведеното ко-обучение.

От мое име като директор на ОУ „Ран Босилек“ изказвам своята искрена благодарност и дълбоко уважение към г-жа Бистра Данкова Кисьова.

Г-жо Кисьова, Вие доказахте, че професионализмът не е просто натрупан опит, а мисия. С увереност, педагогическа вещина и вдъхновение превърнахте историческия разказ в живо преживяване. Съчетавайки традиция и иновация, Вие показахте как се изгражда урок с висока академична стойност и силно възпитателно въздействие. Благодарение на Вас децата не просто научиха за делото на Васил Левски – те го почувстваха.

Скъпи ученици,

Пожелавам ви да вървите по своя път със същата непоколебима решителност, с която Васил Левски е вървял по своя – с дълбока вяра в правдата, с безкомпромисна честност, със смелост пред изпитанията и с онова хладнокръвие, което превръща трудностите в стъпала към успеха.

Носете в себе си неговата вътрешна дисциплина, неговата отдаденост на кауза по-голяма от личния интерес, неговата способност да мечтае за „чиста и свята република“, дори когато обстоятелствата изглеждат непреодолими.

Нека знанието бъде вашият щит.

Нека ценностите бъдат вашата опора.

Нека смелостта бъде вашият двигател.

А мечтите ви – не просто компас, а пламък, който осветява пътя ви и вдъхновява другите да вървят след вас.

Вярвайте в силата си.

Гордея се с вас.